Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
13. Ленивецът казва: „лъв на пътя! лъв по стъгдите!“
14. Врата се върти на куките си, а ленивец — на леглото си.
15. Ленивец потапя ръка в блюдото, и тежко му е да я подигне до устата си.
16. Ленивец се мисли за по-мъдър от седмина, които смислено отговарят.
17. Който минувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши.
18. Както престорилият се на луд хвърля огън, стрели и смърт,
19. тъй е и човек, който коварно уврежда приятеля си и после казва: „аз се само пошегувах“.
20. Дето няма вече дърва, огънят угасва, и дето няма шепотник, раздорът утихва.
21. Въглищата — за жар, и дървата — за огън, а свадлив човек — крамоли да разпалва.
22. Думите на шепотника са като сладкиши и влизат вътре в утробата.
23. Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце.
24. С уста си врагът се преструва, а в сърце си коварство крои.
25. Кога говори дори с нежен глас, не му вярвай, защото в сърцето му има седем гнусотии.
26. Ако омразата му се прикрива насаме, злобата му ще се открие в събранието народно.
27. Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.
28. Лъжлив език мрази ония, които е наранил, и уста ласкателни готвят падение.
Глава 27.
1. Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.
2. Нека те хвали друг, а не устата ти, — чужд, а не езикът ти.
3. Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.
4. Лют е гневът, неукротима — яростта; но кой ще устои против ревнивостта?
5. По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.
6. Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.
7. Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.
8. Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.
9. Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.
10. Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.
11. Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, — и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.
12. Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.
13. Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
14. Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.
15. Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:
16. който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само’ се обажда.
17. Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.
18. Който варди смоковницата, ще яде плодовете й, и който пази господаря си, поче’тен ще бъде.
19. Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.
20. Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)
21. Каквото е пота за сребро, горнило — за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)
22. Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.
23. Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;
24. защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?
25. Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.
26. Овците са тебе за облекло, и козлите — за купуване ниви.
27. И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.
Глава 28.
1. Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв.
2. Кога страната отстъпи от закона, тогава в нея има много началници; а при разумен и вещ мъж тя е дълговечна.
3. Човек сиромах и притеснител на слабите е също като проливен дъжд, който завлича храните.
4. Отстъпниците от закона хвалят нечестивците, а които пазят закона, негодуват против тях.
5. Лошите люде не разбират от справедливост, а ония, които търсят Господа, всичко разбират.
6. По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели оня, който криви своите пътища, макар и да е богат.
7. Който пази закона, е разумен син, а който се събира с разсипници, посрамя баща си.
8. Който умножава имота си чрез корист и лихва, той го събира за добротвореца на бедните.
9. Който отклонява ухото си да не слуша закона, на такъв и молитвата е гнусота.
10. Който отклонява праведните в пътя на злото, сам ще падне в ямата си, а непорочните ще наследят добро.